Ползи от
ранния досег
с природата

Ранният контакт на децата с природата играе важна роля за развитието на про-екологични ценности и поведение у всяко подрастващо дете.

Времето, прекарано сред природата, не се прави с цел запълване на свободно време или осъществяване на „занимания по интереси“; то представлява нещо много повече, а именно: съществена инвестиция в здравето на децата. Има все повече доказателства, че децата се откъсват от връзката си с природния свят и със заобикалящата ги околна среда.

Резултатите от различни изследвания показват, че без пряк досег с природата децата пропускат възможността както за подобряване на здравето и благосъстоянието си, а така също и за развиване на отговорно поведение към околната среда в дългосрочен план. Една от най-големите причини за екологичната криза е състоянието на лично отчуждение от природата, в което живеят много хора и в частност – много деца.

Как да ограничим контакта с виртуалния свят

В един все по-урбанизиран свят, наситен с технологии (с телевизия, компютри, телефони) и с извънкласни дейности, състезаващи се за времето – по-малко деца имат възможност да се насладят на играта сред природата. Природодефицитното разстройството описва вредното въздействие върху хората в резултат на това отчетливо разделение между децата и природата. Днес те са наясно с глобалните заплахи за околната среда, но въпреки това техният физически контакт и близостта им с природата чувствително намаляват.

Редица международни проучвания показват, че все по-малко деца имат директен досег с природата, като повечето от тях играят по-често на закрито, отколкото навън. Проучванията сочат, че много млади хора са „залепени за виртуалния свят“ и се отдалечават от природата, поради което им липсват познания за биоразнообразието и осъзнаване на неговото значение.

Ползите от детската връзка с природата

Много изследвания показват положителните връзки между преките преживявания в природата и психическото, емоционалното и физическото здраве и благосъстояние на децата. Проучванията показват, че редовният директен достъп до природата води до:

  • повишаване на самочувствието и устойчивостта срещу стрес и несгоди
  • подобряване на концентрацията, ученето, творчеството, когнитивното развитие, сътрудничеството, гъвкавостта и самосъзнанието
  • предотвратяване на детското затлъстяване.

Начин за възпитаване на отговорно поведение

Изследванията също така показват, че чрез положителния опит, придобит сред природата, децата ще развият любовта си към природата и това ще послужи като основа за развитие на отговорно поведение спрямо околната среда. Изследвания на възрастни, които демонстрират ангажираност да защитават природния свят, показват, че детският опит с природата играе базисна роля за определяне на нагласи в живота, знания или поведение по отношение на околната среда.

Трябва да позволим на децата да развият своята биофилия, любовта си към Земята, преди да изискваме от тях да опознаят чисто теоретично природата. Само така ще могат да станат нейни пазители.

Съпричастността и любовта към природата произтичат от редовния контакт на децата с природния свят. Практическите, неформални, самоинициирани изследвания и открития в местната, позната среда често се описват като най-добрите начини за ангажиране и вдъхновение на децата и възпитаване на чувство на възхищение и уважение към величието на природата. Тези преки контакти с природата са най-сигурният начин за развиване на ценности, които да останат трайни през целия живот.

Формиране на любов към знанието чрез откриване

Убедени сме, че: „Знанието без любов няма да остане. Но ако любовта е на първо място, знанието със сигурност ще я последва. “ Проблемът с повечето екологични образователни програми за малки деца е, че те се опитват да предадат знания и отговорност, преди на децата да възпитат у тях връзка на любов и отдаденост към земята. Емоционалните и афективни ценности на децата в природата се развиват по-рано от техните абстрактни, логически и рационални перспективи.

Трябва да позволим на децата да развият своята биофилия, любовта си към Земята, преди да ги помолим да я спасят. Вместо книги и лекции, самата природа е най-добрият учител за деца. Малките деца са склонни да развиват емоционална привързаност към това, което им е познато и удобно. Колкото по-тясна е връзката на децата с природата, толкова по-вероятно е да станат по-загрижени за околната среда и активни деца.

Проблемът при екологично образование е, че то подхожда от гледна точка на възрастния, а не от детска гледна точка. Любопитството на децата към природния свят и уникалния начин на познание изисква откриване и изследователско обучение, а не дидактически подход. Един от основните проблеми на повечето екологични образования е преждевременната абстракция и това, че обучението на децата протича твърде абстрактно.

Ако се опитаме да научим децата на твърде ранна възраст на абстрактни за тях понятия (като замърсяване на природата, унищожаване на тропическите гори, киселинни дъждове, озонови дупки и лов на китове), рискуваме да предизвикаме у тях объркване и неразбиране. Когато искаме от децата да се справят с проблеми извън техните когнитивни способности, разбиране и контрол, те могат да се притеснят, да се потиснат и в резултат – да развият фобия към проблемите. В случай на екологични проблеми може да се развие биофобия – страх от природния свят и от екологичните проблеми (страх да бъдеш навън).

Формиране на емпатия

Развиването на съпричастност на децата към природния свят трябва да бъде основната цел за деца на възраст от 4- до 7-годишна възраст. Преживяванията на децата през ранното детство трябва да възпитават разбирането на за детето за самото него като част от природата. По време на ранното детство преживяванията на децата формират ценностите, нагласите и ориентацията към света, които те ще носят със себе си през целия си живот.

Редовните положителни взаимодействия в природата помагат на децата да развият уважение и грижовно отношение към околната среда. Важни са не само редовните преживявания сред природата, но и гледането на възрастни, както родители, така и учители,които моделират удоволствието, комфорта и уважението към природата.

Освен редовния контакт с природата, един от най-добрите начини за насърчаване на съпричастност през ранното детство е култивирането на взаимоотношенията на децата с животните. Малките деца се чувстват естествено свързани и привлечени от животни и особено бебета. Животните са безкраен източник на чудене за децата, които възпитават грижовно отношение и чувство за отговорност към живите същества.

Децата взаимодействат инстинктивно и естествено с животните, разговарят с тях и инвестират в тях емоционално. Малко известен факт за децата и животните е, че проучванията на сънищата на деца под 6-годишна възраст разкриват, че цели 80% от мечтите им са за животни. Допълнително значение на символичното значение на животните за децата е, че животните съставляват повече от 90% от персонажите, използвани за усвояване на езици и броене в детските предучилищни книги.